Модели за решаване на проблеми
Линеен модел за решаване на проблеми:
Обучението за линейно решаване на проблеми е метод от поведенческа терапия, който се използва за проблеми, при които има ясна разлика между текущото състояние („действителна стойност“) и желаното състояние („целева стойност“). Преминавате през различни етапи, по които обикновено работите заедно с терапевта. Но дори и да се справите сами с него в контекста на това приложение, този подход може да донесе нови познания и идеи за решения. Или може би бихте искали да седнете с някого, на когото имате доверие, и да обсъдите отделните нива.
Дори ако това се нарича „линейно“ решаване на проблеми, може да се наложи да се връщате на предишното ниво от време на време и да го повтаряте, ако не се стига до решение. Моделът за решаване на проблеми има седем нива:
- Въведение: Осъзнайте, че сега отделяте време за справяне с този проблем. Може да искате да направите малко упражнение за релаксация или да изключите телефона, за да останете насаме със себе си. Ясно си кажете каква е вашата цел, кое целево състояние искате да постигнете. Останете съвсем насаме със себе си.
- Ориентиране в проблема: Задайте си следните въпроси, може също да си водите бележки: Къде точно е проблемът? Кои чувства, кое неуспешно поведение искам да променя? Каква е причината? Как проблемът се отразява на моето благосъстояние? Мога ли изобщо да повлияя на проблема? Как изглежда проблемът от гледна точка на много оптимистичен / песимистичен човек?
- Емоционален контрол при решаване на проблеми: Разберете как се чувствате по този проблем. Опитайте се да правите разлика между чувствата и да ги дефинирате възможно най-точно. Емоционалният стрес не е добро ръководство за решаване на проблеми, затова се опитайте да подходите към следващите стъпки възможно най-рационално, след като сте дали място на чувствата в тази стъпка.
- Определяне и формулиране на проблема: Съберете възможно най-подходяща фактическа информация за вашия проблем. Поставете си реалистична цел (или цели) за решаване на проблеми. Опитайте се да преоцените проблема по отношение на важността и влиянието му.
- Генериране на алтернативни решения: Съберете възможно най-много решения, без да ги оценявате. Както при мозъчната атака (Brainstorming), можете да допуснете всички идеи, стига те да се отнасят до вашата дефинирана цел и да формулирате ясно действие, което води до тази цел.
- Избиране най-доброто решение: Сега изтрийте всички предложени решения, които са твърде рискови или неприложими.Оставете в списъка всички останали идеи за решение, преценете положителните и отрицателните краткосрочни и дългосрочни последици за вас и хората около вас.Сега оценете изброените решения въз основа на тяхното съотношение разходи-ползи и прогнозната вероятност, с която ще настъпят негативни последици.Сега потърсете идеите за решения, които имат най-подходящите последици за вас, вашето благополучие и благосъстоянието нахората около вас, и ги оценете от гледна точка на необходимото време и усилия.Задайте си следните въпроси: 1. Може ли проблемът да бъде разрешен в настоящата му формулировка? Имам ли нужда от повече информация за проблема?
- Кое решение или комбинация от решения трябва да използвам?
- Изпълнение и проверка: Прилагане на решението или комбинацията от намерените решения. Проверете резултата спрямо критериите от предишната стъпка и коригирайте решението си, ако е необходимо, или повторете друга стъпка, ако е нужно. Ако сте успели – потупайте се по рамото и се поздравете за разрешения проблем!
“
Дали ще се ядосаш или не, не зависи от поведението на другия човек, а от състоянието на ума ти
(Далай Лама)
”
Модел WDFH:
*мултимодална стресова компетентност
Този модел предполага, че нашето съществуване се формира по същество от четири форми на поведение: възприемане, мислене, чувство и действие. Тези форми на поведение могат да се появят едновременно или една след друга и могат да бъдат различно изразени в различни ситуации. Действието и мисленето се случват активно, докато възприемането и чувстването са склонни да имат пасивно – поемащо качество.
За да можем да се справим по-добре със стресовите ситуации, ние ги анализираме по отношение на четирите форми на поведение, след което преценяваме доколко пропорционални са нашите активни форми на поведение (мислене, действие) в тази ситуация и дали можем да променим нещо, за да намалим изпитвания стрес.
Запишете типичен стрес епизод, какъвто ви се случва отново и отново. Следните въпроси могат да помогнат за анализ на ситуацията:
– Възприятие: какво мога да видя, чуя, помириша? Какво точно би могло да се запише в ситуацията с камера или микрофон? Какво би могъл да възприеме някой друг тук?
– Мислене: Какво е основно за мен? Защо мисля така в момента? Какво би си помислил някой, който остава напълно спокоен в ситуацията?
– Чувство: Кои индивидуални чувства мога да различа (Гняв? Страх?)? Какво чувствам физически? Преувеличавам ли или подценявам?
– Действие: Каква е целта ми и какво конкретно правя за нея? Има ли алтернативи? Как би могло да бъде описано това, което правя – от много доброжелателна и от много критична гледна точка?
Разбира се, не е лесно да се раздели една ситуация точно на тези четири типа поведение. Формите могат да се появят едновременно и различно често.
Въз основа на анализа обаче често може да се наблюдава как собствените мисли и действия определят чувствата и по този начин предизвикват стрес. Като осъзнавате това и внимателно изследвате собствените си мисли, можете да се намесите и активно да промените ситуацията, преди да възникнат силни негативни чувства и стрес.
Вземай мъдри решения!
Сега пренапишете своя стрес епизод, като направите промени на подходящите места. Следващият път, когато влезете в тази ситуация, просто се опитайте да приложите промените си. Гледайте на това изпълнение като на експеримент и не оказвайте натиск върху себе си. Пожелаваме ви успех!
Източник: Gesundheitsinformation.de