DigiStress

Обучение за умения във връзка с дигиталния стрес под формата на уеб-базирано приложение
2019-1-DE02-KA204-006117

Wie viel Zeit verbringen Sie täglich damit, Ihre E-Mails und Nachrichten zu lesen, Ihre bevorzugten Influencer-Posts auf Instagram zu sehen und Ihre Online-Freunde mit Storys auf Facebook auf dem Laufenden zu halten? Haben Sie schon einmal das Gefühl gehabt, dadurch unter Stress zu stehen? Digitaler Stress, verursacht z.B. durch den Druck, Nachrichten möglichst schnell zu beantworten, oder durch die “Angst etwas zu verpassen”, ist ein Problem, das in den letzten Jahren immer deutlicher wurde.

Daher ist es das Thema des europäischen Projekts Training für digitale Stresskompetenz in Form einer webbasierten App (TRIGS)”, das im Oktober 2019 gestartet hat.
Für das Projekt haben sich Bildungsorganisationen aus Italien, Bulgarien, Slowenien, Griechenland und den deutschen Organisationen „Stiftung Medien- und Onlinesucht“ und „Systeme in Bewegung e.V.“ zusammengeschlossen, um eine App zur Prävention und Linderung von digitalem Stress zu entwickeln.

Ziel des Projekts ist es daher, Internetnutzer auf die Risiken für ihre psychische Gesundheit aufmerksam zu machen und eine App zu entwickeln, die hilft, einen bewussten Umgang mit den eigenen digitalen Stressauslösern zu erlernen und digitalen Stress zu reduzieren.

Основни познания за появата на стрес:

Казано по-просто, реакцията на нашето тяло на стрес все още е същата, каквато е била в каменната епоха при среща със саблезъб тигър: подготовка за бягство или битка. Това означава, че тялото ни предоставя повече енергия на разположение чрез повишаване на кръвното налягане и ускоряване на пулса, метаболизмът на мазнините и захарта се ускорява и вниманието се насочва към стресорите (стресови фактори). Дишането става по-плитко и ускорено. В същото време други физически процеси като храносмилането и имунната система се инхибират, за да се спести енергия. Последните изследвания показват, че реакциите на стрес могат да бъдат различни, в зависимост от пола, фазата на живота и коя емоция главно се задейства. Описанието им в детайли обаче ще надхвърли обхвата на приложението.

Нашата реакция на стрес се предизвиква от стресори като прекомерни изисквания, напрежение и конфликти. Тя може да бъде подсилена от лични нагласи, мисловни модели и оценки (напр. перфекционизъм). Ако опасната ситуация приключи в каменната ера и саблезъбият тигър бъде успешно убит или изплашен, тялото може да се успокои. Хормоните, които оказват въздействие върху организма, описани по-горе, могат да бъдат разградени и тялото да влезе във фаза на възстановяване. В днешно време това често не е така, стресорите като постоянно да си на разположение или изискване за краен срок продължават да съществуват дълго време. Описаната по-горе реакция на остър стрес може да бъде последвана от хронично състояние на стрес, което се проявява със симптоми като общо изтощение, отслабване на сърдечно-съдовата система и сетивните органи, храносмилателни проблеми и напрежение. Психологическите последици могат да варират от проблеми със съня, затруднена концентрация и раздразнителност, до депресия и тревожни разстройства.

Източници:

  • Hans Selye: Stress. Lebensregeln vom Entdecker des Stress-Syndroms (Правила на живот от откривателя на синдрома на стреса). Rowohlt TB-V., Rnb. (Mai 1986) ISBN 978-3499170720 (u. div. a. Bücher von H.Selye)
  • Taylor SE, Klein LC, Lewis BP, Gruenewald TL, Gurung RA, Updegraff JA: Biobehavioral responses to stress in females: tend-and-befriend, not fight-or-flight, (Биоповеденчески отговори на стреса при жените: симпатия и сприятеляване, а не битка или бягство) Psycholical Review, Band 107, Nr. 3S. 411–429, 2000 (Review).
  • G. Sobrinho u. a.: Cortisol, prolactin, growth hormone and neurovegetative responses to emotions elicited during an hypnoidal state (Кортизол, пролактин, растежен хормон и невровегетативни реакции на емоции, предизвикани по време на хипноидално състояние). In: Psychoneuroendocrinology, Januar 2003, 28(1): 1–17