Колко време прекарвате всеки ден, четейки имейлите и съобщенията си, гледайки любимите си публикации на инфлуенсъри в Instagram и поддържайки вашите онлайн приятели в течение с истории във Facebook? Някога имали ли сте чувството, че сте подложени на стрес в резултат на това? Дигиталният стрес, причинен например от натиска да се отговори на съобщенията възможно най-бързо или от „страха да не пропуснете нещо“, е проблем, който става все по-очевиден през последните години.

Това е предмет на европейския проект „Обучение за умения във връзка с дигиталния стрес под формата на уеб-базирано приложение (TRIGS)“, стартирал през октомври 2019 г.
За проекта организации от Италия, България, Словения, Гърция и германските организации „Stiftung Medien- und Onlinesucht“ и „Systeme in Bewegungs e.V.“ се обединиха, за да разработят приложение за превенция и облекчаване на дигиталния стрес.

Целта на проекта е да информира потребителите на интернет за рисковете за тяхното психично здраве и да разработи приложение, което да им помогне да се научат да използват съзнателно мобилните си устройства и да намалят цифровия стрес.

Основни познания за появата на стрес:

Казано по-просто, реакцията на нашето тяло на стрес все още е същата, каквато е била в каменната епоха при среща със саблезъб тигър: подготовка за бягство или битка. Това означава, че тялото ни предоставя повече енергия на разположение чрез повишаване на кръвното налягане и ускоряване на пулса, метаболизмът на мазнините и захарта се ускорява и вниманието се насочва към стресорите (стресови фактори). Дишането става по-плитко и ускорено. В същото време други физически процеси като храносмилането и имунната система се инхибират, за да се спести енергия. Последните изследвания показват, че реакциите на стрес могат да бъдат различни, в зависимост от пола, фазата на живота и коя емоция главно се задейства. Описанието им в детайли обаче ще надхвърли обхвата на приложението.

Нашата реакция на стрес се предизвиква от стресори като прекомерни изисквания, напрежение и конфликти. Тя може да бъде подсилена от лични нагласи, мисловни модели и оценки (напр. перфекционизъм). Ако опасната ситуация приключи в каменната ера и саблезъбият тигър бъде успешно убит или изплашен, тялото може да се успокои. Хормоните, които оказват въздействие върху организма, описани по-горе, могат да бъдат разградени и тялото да влезе във фаза на възстановяване. В днешно време това често не е така, стресорите като постоянно да си на разположение или изискване за краен срок продължават да съществуват дълго време. Описаната по-горе реакция на остър стрес може да бъде последвана от хронично състояние на стрес, което се проявява със симптоми като общо изтощение, отслабване на сърдечно-съдовата система и сетивните органи, храносмилателни проблеми и напрежение. Психологическите последици могат да варират от проблеми със съня, затруднена концентрация и раздразнителност, до депресия и тревожни разстройства.

Източници:

• Hans Selye: Stress. Lebensregeln vom Entdecker des Stress-Syndroms (Правила на живот от откривателя на синдрома на стреса). Rowohlt TB-V., Rnb. (Mai 1986) ISBN 978-3499170720 (u. div. a. Bücher von H.Selye)
• Taylor SE, Klein LC, Lewis BP, Gruenewald TL, Gurung RA, Updegraff JA: Biobehavioral responses to stress in females: tend-and-befriend, not fight-or-flight, (Биоповеденчески отговори на стреса при жените: симпатия и сприятеляване, а не битка или бягство) Psycholical Review, Band 107, Nr. 3S. 411–429, 2000 (Review).
• G. Sobrinho u. a.: Cortisol, prolactin, growth hormone and neurovegetative responses to emotions elicited during an hypnoidal state (Кортизол, пролактин, растежен хормон и невровегетативни реакции на емоции, предизвикани по време на хипноидално състояние). In: Psychoneuroendocrinology, Januar 2003, 28(1): 1–17

Изпратете ни съобщение! [email protected]